Гледай си в краката, Хана!

Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение!
Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни.

Историята на Хана е опомнящо намигване към нас, възрастните. Приятен пример за това, как децата винаги успяват да се справят толкова по-непринудено от нас с непривичните ситуации, в които ги поставяме. Дори и да ги смущава непознатото, те ще открият свой начин да му намигнат и да го привлекат на своя страна. Точно това прави и Хана, с помощта на един кръг, триъгълник и квадрат. А споменът за една раковина и за числата, които смята за вълшебни, е онова, което я отвежда до най-уютното усещане - да прави това, което ѝ харесва...