Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки

В един град има красива стара къща с необикновена градина. Декоративните храсти в градината са оформени с много майсторство. Между тях се срещат конуси, цилиндри, кълба и други геометрични форми, комбинирани в обща композиция. Някои от храстите имат формата на животни – слон, пингвин, пеликан, заек и прочие.
В къщата живеят госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора.
Лелята, госпожа Атанасия, държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че това винаги ще бъде така.
Но един ден в тайно чекмедже госпожица Дора открива голяма лупа.
Тази наглед нищо и никаква случка отприщва поредица от драматични събития, в които са замесени техникът Благой, по прякор Джони, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, журналистката Маргарита Цветкова, възрастният фотограф господин Лъсков, старата госпожа Цветин, която някога е била оперна певица, внучката на майстор Генчо Шекеров, младият Борис и на последно място, но не по важност – господин Клайн.
Тези събития ще предизвикат промени, за които лелята и племенницата не са подготвени.
В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.