Защо сме последни в Европа?

Може ли страната ни да се превърне в конструктивен член на ЕС? Концепция за развитие.

Иван Ангелов бе един от първите български икономисти, застъпил се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените у нас. На 30 април 1985 г. в доклада си на национална научна конференция в Дома на учените край Варна той приключва със следната мисъл: "Необходими са радикални икономически реформи. Ако те не бъдат приети веднага съдбата на социализма като икономическа и политическа система е под въпрос." През 1990-та, а и след това, Ангелов критикува много остро авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни. През 1999-2000 г. Иван Ангелов доказа, че за сближаването на България със средните показатели на ЕС по БВП на човек от населението и по производителност на труда са необходими поне 40-50 години при подходяща икономическа политика. Това предизвика буря от негодувание всред българските политици и придворни икономисти, които смятаха, че то ще стане много по-скоро. През 2001-2003 и следващите години се появиха публикации от Австрийския икономически институт, Виенския институт за международни изследвания, на видните американски икономисти Стейнли Фишер, Джефри Сакс и А. Уорнър, които потвърдиха същите срокове за други източноевропейски страни. Впоследствие се появиха такива публикации на Европейската комисия, на Световната банка, на ОИСР. През 2018 г. проф. Иван Ангелов публикува в отделна монография "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година".

Иван Ангелов е роден на 6 септември 1934 г.
Завършва гимназия през 1952 и висше образование във ВИИ "Карл Маркс" през 1957 г.
Работи 4 години като икономист в Химкомбината в Димитровград.
Постъпва в Икономическия институт на БАН през ноември 1960 г.
Защитава дисертация за "кандидат на икономическите науки" в 1986 г.
Избран е за ст. н. с. II степен в 1970 г., за ст. н. с. I степен в 1987 г- и за член-кореспондент на БАН в 1995 г.
Работи в ООН 12.5 години и достига до директор на отдел "Глобални секторни проучвания" в научния департамент на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО) - Виена.
Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели.
Автор на над 320 научни публикации, от които 20 монографии на български, английски, руски, френски, немски, японски, арабски и др. езици.