Аполон

Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за „предисторията“ на света. От Зевс тя родила деветте Музи – покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите „званието“ и те само повтарят божествените видения.

Древните вярвали, че има два извора – на Лета, „Забравата“, и на Мнемозина, „Паметта“. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона.

Гърците наричат „Истината“ Алетея, незабрава. Загубването на паметта е равнозначно на неистинност. Защото само паметта осигурява идентичността на човека, която се състои в принадлежността към дадана етнокултурна група, род, семейство. Дори срещу дара на безсмъртието, обещан му от Калипсо, Одисей отказва да забрави „себе си“, защото тогава той би останал без памет, която обединява и сплотява групата, се съхранява и поддържа от аедите – поети певци, служители рупори на Музите. Те знаят и пазят всички героични генеалогии и постоянно актуализират паметта за тях. Възпявайки подвизите на героите, те напомнят за техните приемници – аристократите, не само славата на рода им, но и онези ценности, заради които героите загиват.

Кръщаваме тази поредица с името Мнемозина, защото вярваме в смисъла на паметта.