Марк Аврелий. Последният стоик

Марк Аврелий Антонин (121 – 189 г. сл. Хр.) е последният император от „златния век“ в историята на Рим и последният голям представител на многовековната стоическа философска традиция. Той е от малцината мислители, които не само теоретизират, но и прилагат идеите си на практика, защото живее със съзнанието за мимолетността на съществуването и това го подтиква към непрестанно усъвършенстване.

Философията му утвърждава, че в света господства природният разум, животът в хармония с него е единствено правилният, а обществената необходимост и човешката воля трябва да съвпадат, защото иначе човек е обречен. Но същинският му принос е за развитието на самопознанието през вековете и особено за обръщането на погледа към вътрешния свят на човека през Ренесанса и Новото време.

Главното му произведение „Към себе си“ е обявено за най-четената философска книга за всички времена и до днес се възприема като образец и учебник за пречистване, авторефлексия и самоусъвършенстване.