Жените във властта

От Античността до наши дни те или са били кралици, императрици, правителствени глави, или президенти. Власт, която често, поне в случая на кралиците и императриците, не е била истински желана, но им е била наложена по стечение на обстоятелствата. Власт, за която в повечето случаи не са мечтали или която не са идеализирали като средство да удовлетворят завоевателския си копнеж или да усмирят прекомерната си гордост, но която са упражнявали най-често авторитетно и талантливо по четирите краища на света.

От Клеопатра до Катерина Медичи през Елеонор Аквитанска, от Мария-Терезия Австрийска до кралица Виктория, от Сиси до Елизабет Втора през Индира Ганди, Голда Меир, Маргарет Тачър, Аун Сан Су Чи или Ангела Меркел, всички тези жени (доста повече на брой, отколкото ни се струва) са съумели да ръководят вещо държавите, кралствата или империите си.

В течение на вековете откриваме, независимо от обществения режим, че жените във властта рядко се сгромолясват във високомерието и амбициите за могъщество. Че най-често възприемат държавното управление като мисия, изпълнявана без нарцистично опиянение, без продажни уклони или завоевателен дух. Перифразирана, известната мисъл на Кристин Лагард по повод на финансовата криза през 2008 г.: „Ако „Лемън Брадърс“ се казваше „Лемън Систърс“, положението на банките щеше да е доста по-различно“, можем да тълкуваме, че ако повече жени бяха участвали във властта, много войни щяха да бъдат избегнати.