Али Безсмъртния, книга 2

Сънувах сън - видях как една черна мида потъва в морето. Видях я как се изгубва надолу в мрака на морската бездна, докато стига дъното и пясъкът нахлува вътре в нея.
Видях как острите песъчинки раздират вътрешността на мидата и я превръщат в множество рани.
И тогава видях как една ръка от небето се протяга чак до морското дъно и взема тази изгубена мида от дъното на океана.
Видях как ръката издига мидата нагоре, и водата отмива пясъка от нея.
И ръката я изважда чиста от морето и я понася към брега, и я оставя там.
Видях как мидата променя цвета си отвътре навън и започва да сияе като злато под слънчевите лъчи.
И видях как се отваря и как вътре в нея заблестяват множество бисери - и разбрах, че всяка рана от песъчинките се е превърнала в бисер.
Видях как много хора се сбират около тази отворена златна мида и си вземат бисери.
Аз също съм там и също си вземам един бисер...

И тогава се събуждам.
И виждам как ръката ми в съня ми е протегната към нощното шкафче, и там стои книгата за живота на Али Безсмъртния...