Бялата ни спалня

Ето какво се случва в тази книга: една разказвачка рисува своя автопортрет, но материалът, с който работи не са акварелни или маслени бои, а пълна палитра от гласове, пръснати из цяла България и не само. И понеже разказвачката се казва Ранополия, най-естествено е причудливата форма, в която се движи историята и - ту из времето, ту из пространството - да се казва рамон. По своя замисъл рамона не се различава много от познатия стар роман, защото, също като английския си колега novel, постоянно се стреми да разкаже нещо ново, невиждано до сега. Рамонът "Бялата ни спалня" постъпва като истински роман - търси нова форма за бързо изменящо се съдържание на ежедневните ни, но за да избегне споровете с литературоведите, си дава нова име. "Хубава, свежа, вълнуваща и смислена книга за израстването на един нов българин (българка) от обърканата ни национална история към широките хоризонти на освободения човешки род в бъдеще време. Модерен - всъщност постмодерен - роман без ненужна претенциозност." Александър Шурбанов