Викът на улулицата

Прозите на Венцеслав Николов се разпознават чрез мелодичната им структура и изострения усет за детайла – присъщо за музикант от толкова висока класа. Има ли общ знаменател на тематично разнородните разкази, писани през няколко десетилетия? Има. В тях наблюдателят ( най-често и главен герой) е човекът с огромен опит – носител на високата световна култура, заедно със съответните ѝ възпитание и държание.

С горчива усмивка и светла тъга той върви през своите срещи със сегашния човек в тукашния свят. Докосва се до доброта и човечност, но по-често се сблъсква с невежа разрушителност. Неотменното, налагащото се е даването на кураж. Кураж, че и през калните въртопи на всекидневието ни има как да се живее истински: умно, креативно, достойно.

Георги Каприев