Дневници, част 1

Запознайте се с 16-годишния Недялко Йорданов, живота и творчеството му като юноша.

Дневници, част 1 (23 юни 1956 - 31 януари 1959) събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив – разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, – споделя той. – Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст."

Толкова е странно... Толкова е бяло...
Ето, че се връщам в своето начало.
Още нецелунал... Още недокоснат.
Слънчево невежество... Приказка магьосна...

А морето!.. Детско... Бистро... Необятно...
А небето!.. Дълго... Звездно... Непонятно...
А земята!.. Мека... Топла...Тревна... Древна...
Любовта!.. Единствена... Тайна... Ежедневна...

Стар велосипед с дебели тежки капли...
Слънчоглед в кесийка... И кутийка вафли...
Алаброс... Фуражка... Учене наужким...
Стихове в тетрадка под носа на „Пушкин“.

Тя не подозира... Тя е още малка...
Стръвно, кръвно пише новата писалка...
Ямбове... Дактили... Или анапести...
И самоспирачки... И самоарести...

Строга дисциплина... Дебнене на плажа...
„Ще умра, но никога няма да й кажа.“
Някога било ли е... Някога било е...
Смешно... Свято... Истинско... Непременно мое.

Вече съм към края... И Оназ намига...
Лично разполагам с тази дълга книга...
Писна ми да пиша и да я дописвам.
По-добре прашасяла пак да я разлиствам.

Толкова е странно... Толкова е бяло...
В своя край да търсиш своето начало...
Времето... Изплъзва се... Трябва да го хвана...
Да го върна... Мога... И там да остана...