Етюди за един пръст

Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се споделят.

По мое време да търсиш себе си, често означаваше да учиш за едно, да мечтаеш за друго и впоследствие да правиш съвсем различно трето. Точно като мен: образован за лесовъд, натрупал сериозен стаж като музикант, пионер на звукозаписа, търговец, а накрая и прописал. А при такова динамично битие човек преживява и научава много. Та моята първа книга е за това - да споделя как видях през собствените си очи времето и събитията на няколко десетилетия, опитвайки да бъда максимално обективен към истината. Битълсите пеят, че "С малко помощ от приятелите можеш да се справиш с всичко". А представяте ли си ако към приятелите добавим и няколко четири и няколко шестструнни китари? Плюс комплект барабани и един ожулен микробус? Няма да издавам повече, историята е пред вас. Дано ви допадне!

Краси Майски