Петокнижие Исааково. Сбогом, Шанхай

Това издание, обединяващо в един том „Петокнижие Исааково“ и „Сбогом, Шанхай“, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество… Заедно с романа „Далеч от Толедо“ посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за сложността на живота, който е безсърдечно кратък, а човешката надежда – неутолима.

„Петокнижие Исааково“ би могъл да се определи като нещо средно между Исак Башевис Сингер и Ярослав Хашек с неговия храбър войник Швейк. Изпъстрен с еврейски вицове, романът описва ужасните и все пак весели превратности на различните режими от 1914 година до наши дни. Една пророческа книга.

„Сбогом, Шанхай“ обрисува една малко известна страница от еврейската трагедия през Втората световна война: шанхайското гето. Около трийсет хиляди бежанци от нацизма, предимно германски и австрийски евреи, търсят убежище в Шанхай – формално все още с ограничения статут на открит град. Там новите му обитатели – в по-голямата си част интелектуалци – изпитват цялата бруталност на японската военщина и горчивината на унижението. Но и силата на солидарността и активното човешко съпричастие.

През 2004 г. романът „Сбогом, Шанхай“ получи Европейската награда за литература „Жан Моне“, а френското правителство удостои автора му със званията Офицер на Oрдена на изкуствата и литературата и Офицер на Ордена за заслуги.