Преди да се родя и след смъртта ми, твърди корици

Българска класика, шарена като живота - за тъгата и смеха, за красотата и мъката.

Бях чел, че някои племена посрещат раждането на човека с дълбока скръб, а смъртта му – с радост и веселие.
Най-мъдрото отношение към човешкото битие.

Преди известно време една доста високопоставена, но не по-високо от директор, личност без всякакъв повод изтърси на публично място, че съм произхождал от богато, аристократично семейство. Изплаших се, дълго време си въобразявах, че произхождам от такова семейство, и седнах да напиша биографията си още преди моето раждане само и само да докажа обратното на този човек и да му натъркам мутрата с неоспорими факти. Още отсега злорадствам, като си представя как чете моята биография, примигва и се изяжда от гняв, че не може да ми прикачи ни един от греховете на оная презряна класа.

Не, природата не само че не е демократична, ами си е изпечен диктатор. На нейно място, преди да създам човек, аз бих направил така, че той да наблюдава живота известно време и ако се наеме да стане човек, да си вдигне ръката в знак на съгласие, ако не – да си остане в Нищото...