Разкажи ми

Роман-откровение към верните читатели на Калин Терзийски.

Haй-дълбoкият му poмaн дo ceгa.

Hocитeл нa Евpoпeйcкa нaгpaдa зa литepaтуpa.

Този роман всъщност е едно дълго пътешествие из полетата на литературата. А тези полета не са с точно определен обем и правилно разположени в посоките и времето. Литературата не е механика, нито физика. При нея писателят отделя и дава себе си на думите, подреждайки ги в нещо, което е от полза - бих казала, повече дори от насъщния. Така ме е учил Калин Терзийски, докато вървяхме из тези диви и често непрогледни и буренясали полета. Нашият живот не е като този на Ван Гог или на Достоевски.

Но в нашите животи има много за разказване и споделяне; те са не по-малко велики. Защото са истински. Кайо ни учи как да пишем - така, все едно друго няма; така, както ходим или дишаме. С честно и смело сърце през мъгливите полета на нашите възприятия. Честно, да; дори не толкова майсторски, колкото честно. Неделими от тази лудница живота. - Диана Маркова

"Разкажи ми" е книга обобщение - видимо важна за Калин Терзийски, а най-вероятно и за кръга на почитателите му. Тя обаче, мисля си, може да се окаже и книга предизвикателство - за читателите извън този кръг. Роман за писането - там наистина има много за писането и писателите, но още повече има за живота в писането, за самия живот. Търсеща, изтерзана, мислеща в крайности, но и - помъдряла книга. Прецежда болното и здравото у нас през една болнична решетка. Смесва ги и ги разделя, и пак ги събира - и убеждава, с широко отворен поглед, в липсата на ясни граници. И в наличието на смисъл. Да, разбира се, има ги суетата, славата, зависимостите, слабостите, провалите. Но няма страшно, докато трае... човечността. Влюбвайте се и пропадайте - в писането, в мисленето, в живота. Не ставайте обаче жертва на решетката, която сами поставяте между себе си и света, между себе си и себе си.

Така че "Разкажи ми" е книга за краха на предубежденията. Рядко универсална - защото просто отваря едно пулсиращо-мислещо съзнание, заредено с експлозивен трепет. Съзнание, което влече отвъд привидностите и стереотипите, което е жертва на собствената си стабилност, за да отведе към голямото утешение, че всичко в човешката душа е помиримо, че спасение има, стига да не изгубим сетивата си за благородството и смисъла. А успеем ли да се уловим за тях - потича истинският, нашият живот, животът със спокойно отворени очи. - Елка Димитрова