Разминавания по еднопосочни улици

Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да търсим своето място и идентичност. И, пътувайки на стоп през сърдечните си пустини, най-накрая да стигнем до оазиса на своето откриване.
Движението през времето и пътуването из света и човешките вселени е възможно с думи – за това разказва Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази. А пристигането зависи единствено от теб, Човеко.

Ива Спиридонова, редактор