Саламандър

 

Вечен студент, пътешественик, рибар, ентусиазиран фотограф и запален планинар, Пламен Горанов (1976 - 2013) горещо се възмущаваше от бездушието и мерзостта, поглъщащи България и родния му град Варна. Пламен опита да събуди в хората промяна с майсторски каламбури, с уличен театър, опаковайки брутален паметник, с провокативни фотографии и стихове, разпространявани в интернет. Рано сутринта на 20-ти февруари 2013 г. той се изправи за най-радикалния си протест пред сградата на Община Варна. Издигна плакат "Оставка на (кмета) и Общинския съвет до 17.00 часа" и се обля с бензин. Броени минути след това пламна. Овъгленото му тяло издържа две седмици в медикаментозна кома. На трети март сърцето на Пламен спря да бие. Той остави след себе си дълбоки спомени и много тъга в душите на хората, които го обичаха. Прокуратурата така и не разкри обстоятелствата около трагичната му гибел. Дни преди Възпламеняването той написа: "Оставам млад, обичан и замислен... ;)".

 

"В Априлци взех решение да напиша книга за Пламен. За човека, когото познавах, за това какво имаме и какво нямаме след него. За нещата, които чух, видях и разбрах от него. Да напиша поема за този дъждовник, светулка, дървесна сълза, за това играещо момче, завистник, темерут, герой, изследовател, чувствителен и палав мъж, за нашия приятел и покровител Пламен Горанов, който правеше топлоизолации, ловеше хищни риби, запиляваше се в гората, дружеше с най-различни компании, когото след смъртта му, издигнал между небето и земята плаката "Оставка", нарекоха "фотограф и алпинист". За Пацо, който плачеше за хубав бой, раздаваше ризите си на ближни и далечни, влюбваше се невъзможно, за този птицеглед и жабовъд, велик риболовец, строител, сноб, стоик, за нашия дълъг и мъртъв приятел Пламен Любчев Горанов. С Пламен бяхме много близки. Набори от годината на Огнения дракон, пораствахме заедно, възмъжавахме, той стана част от моето семейство. Той беше светъл образ: разкривен, грешащ и зъл, но не себичен. По сложному прост, шарен майстор на черно бели снимки, смеещ се на тъгата, учещ се от живота, упорит, непоправим човек. С него водехме разговори, траещи години. С думи, предмети и действия спорехме за Бога, за изкуството, за устойчивото развитие на екосистемите, за упадъка на трудовия морал. Започнах да пиша за него поемата, която му дължах от обич, но бързо усетих, че на Пацо му подхожда повече мръсен блус, отколкото роман. Още по-малко старателно подредена биография. Или поне няма да я получи от мен. Мисля че си струва да се напише повече от една книга за Пламен Горанов. Той имаше много приятели, влизаше в много форми и сигурно мнозина познават различен Пламен Горанов от моя другар - например един весел до несериозност човек. Такъв беше, но в него имаше винаги много повече."

Димитър Събев