Свободна зона. Часът е 9 без 5

Рицар на журналистиката – така го кръстих в един мой текст, посветен му. Защото той разбираше тази трудна професия не просто като търчане и препредаване думите на политиците, не; той политиците ги изпитваше, задаваше им неудобни въпроси, на които им беше трудно да отговорят. Той и професията на политика разбираше по същия рицарски начин: политик се става не заради облаги, а заради чест и достойнство, смяташе. И затова не жалеше никого, несъответен на високата мисия. Може би тъкмо поради това напоследък партийните фактори го отбягваха: при него не им беше удобно.
Митко Новков

Георги, благодаря ти за всичко, за отношението, за толкова смислените ни разговори, за останалото недоизречено.
Георги Бърдаров

Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете – остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез страниците на книгите. Човек винаги можеше да се подпре на чувството му за хумор. В последното понякога се долавяха и как вибрират гласовите струни на сарказма и пародията.
Мартин Табаков