Четвъртото неизвестно, книга 4: Хлона

Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма!
От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно – уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели.
Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите за измерване, на всичко онова, което е научил, което знае, което е правил, преди да се убеди колко ненадежно е то...