В сърцето на морето

Подобно на гигантска хищна птица китоловният кораб се носел бавно към западното крайбрежие на Южна Америка, като преминавал на зигзаг от единия край на морето, обитавано от китове, най-ценния източник на китова мас, до другия. Такъв именно бил Тихият океан през 1820 г. – обширно поле от топлокръвни хранилища на мас, известни като кашалоти. Ловът на най-големите зъбати китове в света не бил лесна работа. Смелите мъже трябвало да се спуснат от кораба, да гребат бързо до своята плячка, да я улучат с харпуните си, след това да опитат да я убият с помощта на риболовно копие. Шейсеттонното същество можело да унищожи лодката само с едно махване с опашката си и да запрати екипажа в ледената вода на километри разстояние от кораба. През 1820 г. китоловният кораб „Есекс“ бил потопен от разгневен кашалот, който оставил отчаяния екипаж, събран в три малки лодки, да се носи сред океана повече от деветдесет дни.

В книгата си „В сърцето на морето“ Натаниъл Филбрик използва малко известни документи и впечатляващи подробности за традицията на китолова в Нантъкет, за да разкрие смразяващите факти от тази огромна морска трагедия.