Лукреция Борджия

Историята на една от най-красивите жени в Италия - муза на толкова поети, писатели, артисти...

Незаконна дъщеря на папа, останал в историята със своите машинации, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, чествана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните фамилии на Италия, умела ръководителка на държавни дела, почитателка на изкуствата. Това са неоспоримите факти в живота на Лукреция Борджия. Факти, достатъчни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на поколения творци след нея.

Около личния живот и тайните дела на тази жена, която не е оставила на света дори един сигурен образ от своята феноменална красота, се вихрят дяволски легенди. Отровителка, развратница, кръвосмесителка, прелюбодейка, коварна отмъстителка... Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безброй са нейните биографии, близо двайсет филма са посветени на живота ѝ.

Романът на Жоаким Буфле, френски историк и автор на множество исторически трактати и романи, идва да възстанови автентичното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия. Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни легенди, тази биография се противопоставя на измислиците и представя една любяща и ранима жена, изключително деликатна и интелигентна по природа, образована събеседница на най-големите умове на съвремието, но станала не по своя воля политическо оръдие на своя баща и на своя брат Чезаре. Една жена, която се стреми към светостта в опустошената от войни Италия, извисявайки се над кървавите политически заговори, властолюбието и тайните любови.

Давайки думата на Лукреция, която два месеца преди смъртта си излага в дневник своето битие, авторът ни потапя в нейния свят, приканвайки ни да споделим най-интимните моменти от живота ѝ, живота на една изтерзана и светла личност, предвестница на хуманизма.

Далеч от „сензационни разкрития“, пошли намеци и пиперливи сцени, романът дневник е причислен от критиците към четирите най-стойностни произведения, посветени на Лукреция Борджия.