И сърцето тренира своята смърт

СЪВСЕМ ДРУГИ НЕЩА

Да кажем, така е по-лесно:
Ако захвърля часовника в снега
стрелките му за теб ще рият
времето на купчинки
безследно време. Но сега и то ме отминава,
наказва ме като изминат път напразно.
Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога
готов ще бъда
след теб навярно да приема
останалото време за живеене
като оставащото време за живот,
като оставащо ми време.
Сега живея сред отломки изоставени последици.
И пиша своите мечти до теб в снега.
А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща.
А вятърът е неуморен пощальон –
чука по вратите ни и тръгва без да съобщи.
И затова излизаме сред зимата
смутени, за да спомним и забравим
останалата пустота. Това е.