Идеи, образи, символи в българската поезия през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век

Една от големите заслуги на поета и критика, на устатия публицист и упорит издател Гранитски е, че книгата му е и камък в общественото блато, където много таланти се давят в забрава. Тя е и покана за публичен диалог за съдбата на таланта във време, когато няма диалог между трите власти и обикновените хора, често схващани само като “електорат”. Книгата излиза в исторически контекст, който някой обожател на Кафка би нарекъл “духовна Сахара”, в която има повече “асфалт и пясък, отколкото бюджет за книгоиздаване...”. В тази символична Сахара авторът ни предлага диалог за творчеството и свободния български дух, за драматични съдби и преклонение пред чудото, наречено поезия.
Енчо Господинов