На вятъра

"Пулс

 

Прага ми се изтри

от неочаквани

влизания и излизания

на нови запознанства -

илюзия, че си потребен

 

От старата инсталация

изгоряха всички крушки

и само лампички

забравени по Коледа

между намиганията

залъгват, че има светлина

 

От недостиг на вятър

се избиха прозорците

противно на законите

стъклата останаха вътре -

 

да се забиват в петата ми

нощем

когато вървя към себе си

в тъмно тихо

и единственото свидетелство

че съм жива

са ударите на сърцето ми..."

 

"Пътечката или За тази книга.

Случвало ли ви се е да вървите из свежите и тихо прошумоляващи дебри на пролетна планина? Когато природата е влажна и все още спотаена, но вече съвсем готова да избухне в лудешки смях...

И вие вървите. Следвате голяма, светла и сигурна пътека, по която са вървели хиляди крака на пътници. Тези пътници сигурно в голямата си част са били добри, но скучни хора – така ви се струва. Вие вървите. Много хубави гледки се изпречват пред вас и встрани от вас. Тази пътека неслучайно е проправена оттук – казвате си – ето затова са така хубави гледките и така пленителни картините. И вие вървите. Става ви малко скучно.

И изведнъж пред очите ви, даже не пред, а съвсем в ъгълчето на зрителното ви поле се мярва нещо. Да? Какво е това? Това е началото на една съвсем незабележима пътечка. Тайна пътечка! – казвате си вие. Тиха и скришна. Какво ли ще видя, ако тръгна по нея? Какво ли няма да видя, а само ще предусетя? – казвате си и настръхвате от трепетно предчувствие.

И тръгвате по пътечката...

Ето това е тази поетична книга. Малката книга на Снежана. Тази пътечка. Самата нежна, малка и скришна тайнственост, скрита сред шубраците. Вървейки по нея ще срещнете самата Снежана – навела къдравата си и благородна глава, замислена за някого. Никога не питайте за кого. Ще срещнете и още един човек. Себе си. Но по-тих и по-красив отколкото се знаете. Продължавайте напред. По пътечката..."

Калин Терзийски