Орфей

В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът.

Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение.

В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите обратно в белия вят. Като слезе в онзи свят душата пие от реката на забравата, за да забрави предишния си живот. Само избрани герои успяват да пият от извора на Мнемозине, Паметта, за да запазят спомените, т.е. личността си.

Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за „предисторията" на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите „знанието" и те само повтарят божествените видения.

Древните вярвали, че има два извора - на Лета, „Забравата", и на Мнемозина, „Паметта". А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жадната душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона.