Право на самота

Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива.

Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие другиго, толкова по-голямо ще е и собственото ни. Щастието е до нас и в нас във всяка секунда. Но то не напомня, не поучава, не парадира, не съди и не травмира. То просто чака нас. Всекиго, винаги, всякога, навсякъде.

Само така то може да остане в бъдещето. Ако му позволим да живее в настоящото нас.

Симеон Аспарухов, редактор