Аргонавти

Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли.

"Ние, които тръгнахме за това поколение,

Гледахме почупените статуи,

Забравихме се и си казахме,

Че животът не изчезва толкоз лесно,

Че смъртта има неизследвани пътеки

И своя справедливост;

Че когато ние, изправени, умираме

В камъка побратимени,

Обединени с жестокостта и със безсилието,

Старите мъртви се откъснаха

От кръга и възкръснаха,

И се усмихват, потънали в странно спокойствие."

За автора:

Георгиос Сеферис, псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат.

Смятан за един от най-значимите гръцки поети на 20 век, той получава Нобелова награда за литература през 1963.

В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна.

Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.

Георгиос Сеферис е роден през 1900 г. в Урла, близо до Смирна в Мала Азия, в семейството на Стелиос Сефериадис, адвокат, поет и преводач, по-късно преподавател в Атинския университет.

През 1914 г. семейството се премества в Атина, където Сеферис завършва гимназия.

От 1918 г. до 1925 г. Сеферис учи право в Сорбоната в Париж.

През 1922 г., по време на Гръцко-турската война, след кратко гръцко управление, Смирна отново е превзета от турските войски и много гърци, сред тях и негови роднини, напускат областта.

Сеферис посещава града едва през 1950 г.

Георгиос Сеферис се връща в Атина през 1925 г. и на следващата година постъпва в гръцкото външно министерство, където работи в продължение на 35 години.

През 30-те години заема постове в посолствата в Лондон (1931-1934) и Тирана (1936-1938).

По това време започва и творческата си дейност, като публикува първата си стихосбирка „Завой“ (1931), превежда много френски поети на гръцки език (Пол Валери, Андре Жид, Пол Елюар, Пиер-Жан Жув, Шарл Кро и други).

През 1941 г., малко преди началото на войната с Германия, той се жени за Мария Зану.

По време на Втората световна война Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание в Крит, Египет, Южна Африка и Италия, като се завръща в Атина през 1944 г.

След войната работи в посолствата в Анкара (1948-1950) и Лондон (1951-1953), след това е посланик за Ливан, Сирия, Йордания и Ирак (1953-1956).

Последният пост преди пенсионирането му е посланик в Лондон (1957-1961).

През 1963 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, като става първият грък, награден с нея.

През 1969 г. той публикува в Гърция и чужбина известното си „Възвание“ срещу Режима на полковниците в страната.

Умира на 20 септември 1971 г., а погребението му се превръща в демонстрация срещу военната диктатура.