Стефан Цвайг – Максим Горки: Писма

Кореспонденцията, водена между Стефан Цвайг и Максим Горки в периода от 1923 до 1936 г.

...тогава при мен дойдоха Вашите книги, Максим Горки; в тях отново опознах нещо ново: руската сила, руското здраве, сърцето и облика на тази велика нация. Ако предишните книги ни показваха изключителни хора, крайсностите на руския човек, свръхдуховен и свръхпламенен, ако чрез тях долавях разрушителните сили на този народен дух, то благодарение на Вас опознах съхраняващите хора, които безшумно и скрито създават. Ощастливен почувствах, че истинският народ и тук, и оттатък, и навсякъде, във всички страни, под всички небеса е един и същ, каквито са първичните сили на самата Земя, каквито са пшеницата и ечемикът и подхранваният от същата почва, изчистен от същото слънце свещен първичен елемент. При различните нации и народи хлябът се пече и оформя различно, по-светъл или по-тъмен, по-сладък или по-тръпчив, но градивната субстанция, зърното, е същото.