Белгийският лабиринт

Обичам Белгия, защото десетки хиляди столичани излизат на протест срещу пропаднали съдии. Мразя Белгия, защото в нея правото все още се превива под натиска на политиката, завистта и раздорите. 

 

Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж.

 

Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето.

 

Обичам Белгия заради правилцата й, умението й да се спотайва, да заобикаля законите, да се възползва от всичко, що носи власт. Мразя Белгия, защото в нея не можеш да уредиш нищо без връзки, защото всяко нещо се прикрива под плаща на властта.

 

Обичам Белгия, защото си хапва и пийва обилно и защото белгийците приемат това за съвсем нормално. Мразя Белгия, защото от ранни зори до късен мрак белгийците говорят единствено за ядене и пиене.

 

Обичам Белгия, защото една държава с двеста сорта бира е почти неуправляема. Мразя Белгия, защото възгледите и въображението й не стигат по-далеч от дъното на чаша с трапистка бира.

 

Обичам Белгия, защото хората в нея работят здравата. Мразя Белгия, защото огромна част от хората не могат нищо друго, освен да работят здраво.

 

Обичам Белгия, защото жителите й за щастие не са обременени с любов към родината. Мразя Белгия, защото жителите й не се гордеят със страната си по никакъв начин.

 

Обичам Белгия, защото съществува.

 

Мразя Белгия, защото съществува.