Дом дневен, дом нощен

„Дом дневен, дом нощен“ oт носителката на Нобеловата награда за литература за 2018 г. Олга Токарчук. Eдин от най-популярните ѝ и обсъждани романи.

Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище – нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда бъдещето – страшно, мъртво и пусто. Криша от Кооперативната банка чува в ухото ѝ да се обажда глас – мъжки, приятен и чист. Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва да се омъжи за избрания от баща ѝ жених и тогава става истинско чудо: Христос ѝ дава своето лице.

Марта... Марта съществува само през лятото...

Този фасетъчен роман помества в кутийките на смисъла историите на хората от едно погранично градче, преплита ги със сънища, рецепти, натурфилософски наблюдения, видения на ръба между будността и сънуването, добавя житието на една светица и вплита нейния образ в агиографията на всекидневието. Историите опитомяват пространството и очертават границите му.

Границите. Но в този роман границите са не само географски, видими, а и безплътни, вътрешни, граници, които ни помагат да пренаредим живота и ни създават измамното усещане, че го контролираме. Дават ни надежда, че ще го разберем.

Най-интересното, най-живото и истинското се случва винаги някъде помежду, в безкрайно дългото пограничие.

Олга Токарчук