Надеждата умира последна

 

Тевтонският лес, 26 г. сл. Хр.

 

Кървави битки между германи и римски легиони. Пълководецът Квинт Валерий Цепион след предателство е прободен със стрела в палатката си. От кого? Съпругата му Вера загива на бойното поле. Защо? Истината знаят двама: Марк Валерий Цепион, бъдещ генерал  и бъдещият сенатор Публий Аврелий Стаций, споделил военното походно легло с Вера Клавдиана, майка на приятеля му Марк.

 

Рим, форумът, 46 г. сл. Хр.

 

Тълпата шумно очаква да приветства своите герои - церемония по тържествено посрещане с овации – най-висшата почит за римския войн. Този път за пълководеца, вече генерал, Марк Валерий Цепион. Серия  пожари осветяват хълмовете на града.  Антоний Фелиций, спекулант, е намушкан с нож, докато е слизал от носилката на Публий Аврелий Стаций, облечен в неговата туника. Сенаторът детектив изпитва чувство на вина към човека, който може би е станал жертва вместо него. В познатата компания на приятелката си Помпония, интенданта Парис и неразделния си секретар Кастор трябва не само да открие убиеца и пироманите, но и да разсее съмненията за негово участие в престъпленията както преди двайсет години, така и сега. Всъщност има само един начин да се защити: да открие кой е убил Антоний Фелиций. Сенаторът детектив, дори и да няма конкретни улики, разглежда всякакви причини и хипотези: любов, омраза, примамващия блясък на златото. А защо не и стремлението към върховната власт – защото тронът в Рим не е с две кресла.