Страсти по Гьодел

В „Страсти по Гьодел“ румънският писател, политик и общественик Варужан Восганян разказва историята на поколението, родено след Революцията от 1989 г. и израснало в дигиталната ера, в общество, което живее с илюзията, че е надмогнало комунизма, но рискува да бъде погълнато от посткомунизма. То се лута между предимствата и капаните на интернет комуникацията, докато се опитва да преработи неизлекуваните травми на румънското общество.

Чиприан Поенару (Чип) е компютърен специалист, който създава собствен виртуален свят. Скоро обаче той осъзнава опасността от превръщането на делото му в средство за манипулация и контрол – и за създаването на „народ от роби“.

Чип се изправя пред моралната отговорност за своето творение и се сблъсква с дълбоки философски и етични дилеми, свързани с природата на дигиталната реалност.

Заглавието на романа препраща към един от най-значимите логици в човешката история – австрийския математик и философ Курт Гьодел (1906–1978) и неговите теореми за непълнотата, които разклащат основите на идеята, че всяка (математическа) система може да бъде напълно разбрана чрез собствените си правила.

В сърцевината на творбата стои въпросът кой побеждава в тази нова „фаустовска“ сделка – човешкият дух или хладната логика на машината.

„Страсти по Гьодел“ е дълбок и прецизно изграден философски роман, който изследва границите на знанието, отговорността на създателя в дигиталната ера и сложната връзка между човека и технологията.

В този сблъсък – между човешкото съзнание, оформено от хилядолетната история на философските идеи, от досократиците до Стивън Хокинг, и безпристрастната логика на машината, книгата поставя въпроса за същината на истината и границата между добро и зло в свят, в който компютърната логика признава само „вярно“ или „невярно“ в своята непрекъсната поредица от единици и нули.