Цинковите момчета

Истината за войната и мъката, която причинява.

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г.

Отличието ѝ се присъжда за "полифоничните ѝ творби, които са памтник на страданието и куража в наше време". Наричат я "археоложка на комунизма" и " морална памет на сриналата се съветска империя".

След огромния успех на „Време секънд хенд“, „Войната не е с лице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с изданието на „Цинковите момчета“ издателство „Парадокс“ завършва прословутото литературно петокнижие „Гласовете на утопията“.

Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното десетилетие на съветската власт, окончателно подкопана от тази ненужна и несправедлива  инвазия.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан. Но научавайки истината, много от тях не могат да я понесат и се отричат от нея.

Книгата на Светлана Алексиевич е съдена и осъдена „за клевета“ – от съвсем истински съд, с прокурори, обществени обвинители, а също и „групи за подкрепа“ на властта в пресата. Материалите от този позорен процес авторката за пръв път включва в изданието на книгата си от 2013 г., по което е направен и настоящият български превод.