Хипотезата на злото

Тъмнината първо те заслепява, след това те преследва и не те оставя да си отидеш по собствено желание. Всички сме искали да изчезнем поне веднъж в живота си. Рано или късно се опитваме да избягаме от всичко, да изоставим всичко. За някои обаче това не е просто мимолетна мисъл, а мания, която в крайна сметка ги поглъща. Тези хора изчезват в мрака. Никой не знае защо. Никой не знае какво се случва с тях накрая. И скоро почти всички са забравени.

Мила Васкес е заобиколена от лицата на изчезналите. Тя не може да ги забрави, защото има следи от този мрак върху собствената си кожа, дълбоко в душата си. Тя познава добре зова на тъмнината, тъй като си играе със сенките от момента на своето раждане. Може би затова Мила е най-добрата в работата си: тя намира онези, които светът е отписал.

Когато началникът на полицията я призовава да поеме сложния случай на Роджър Валин, първият ѝ инстинкт е да откаже, защото се е зарекла никога да не стъпва на местопрестъпление. Роджър, кротък счетоводител, внезапно изчезнал преди седемнайсет години, е този, който ще излезе от мрака и ще върне Мила в самото сърце на най-лошите ѝ кошмари.