Майка ми, Рачето и аз

Майка и дъщеря сами срещу света - и болестта.

Бих предпочела майка да ми каже: "Знаеш ли, умирам от шубе и не мога нищо да ти обещая". Или открито да заплаче неудържимо. Да, да заплаче! Вместо да афишира тази фалшива усмивка, която ми напомня усмивката, която показва пред мен, откакто баща ми я напусна: усмивката "Всичко е наред, справям се". Бих искала да крещи, да вие, да се търкаля по пода, като рита с крака, да направи нещо напълно неочаквано, нещо, което не се вижда във френските сериали, нещо недотам възпитано, което не е препоръчано от справочника "Отглеждам тийнейджърката си сама" в главата "Как да ѝ съобщите, че имате рак?"