Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Една вълнуваща история, която е изпълнена с нежност и любов и мислите на Фредрик Бакман, които ще ви разплачат, развеселят и развълнуват.

Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става.Фредрик Бакман разплака хората отново. 63 страници, изпълнени с толкова много нежност и любов. Спомените са най-големите ни скъпоценности - сватба, раждане, дипломиране...Толкова много моменти, които живеят само в спомените. Баби, дядовци и внуци и специалната връзка, която имат помежду си.Ето я – приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка.Приказка най-вече за самото време.Докато все още разполагаме с него.