Живях в Коми

Авторката разказва искрено преживяни драматични събития в работата си като лекар на работниците по дърводобива в тайгата на Коми, при суровите условия на Далечния север. Истинските неща не се измислят – те просто се случват. Има хора, спасени в клинична смърт, самоубийства, убийства от изгаряща ревност, всеотдайни приятелства, безрезервна жертвоготовност и смелост.

Съдбата на авторката се преплита с участта на тези българи, принудени да живеят като доброволни изгнаници, далеч от Родината, които с труда си очовечават дивата тайга и със сиянието на душите си озаряват мрака на полярната нощ.

Изповедта на авторката разкрива изпитанията, съпреживяването на нещастията, болките, страданията на хората и умиращия от рак съпруг, които изострят сетивата ѝ. Тя достига до духовни прозрения, повече от това, което е видимо на физическо ниво. Като академичен учен авторката търси и намира духовна наука за обяснение на свръхсетивните изживявания.