Бавни планини

"В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето създават дом за бездомния свят. А човекът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи как да върви бавно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до вечност. Преминава през бойно поле от ненужности, съзерцава живота, за да синтезира смисъла му в единственото възможно продължение – природата. И водата се превръща в символ на свобода, а думата може да бъде любов, „думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни“.
Такива думи чува Михаил Калдъръмов от своите бавни планини, така смирено притихва в забавения ход на сърцето им, достигнал умението да слуша вечността и да записва живота. Остава само да го прочетем."
Ива Спиридонова

...Бавни планини, научете ме как
да тече бавно
златната река на живота.
Михаил Калдъръмов