Магнолия, книга 1: Креолският призрак

Проблемът с призраците е, че те трябва да останат мъртви.

Точно това съм аз, но не мога да стоя далеч от Магнолия Мари Мейсън дори и един ден, да не говорим за една година.

А вече ни делят петнадесет.

Тя обаче най-вероятно ще поиска да ме убие на мига. И тъй като я познавам добре, не се и съмнявам, че е способна да го направи.

Но аз съм човек с мисия и разполагам с всичко за целта.

И така, Магнолия, идвам. Този призрак е готов за всичко, което си му подготвила.

В края на краищата има само един начин, по който това ще приключи, ако зависи от мен – с „докато смъртта ни раздели“.