Подир сенките на облаците

Яворовата поезия – това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата „Родина“; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?… Неговата истинска родина е: „в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища.
Владимир Василев