Българска история до XII век през погледа на старите автори

Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не се състои единствено в това, а и в съдържанието, адресирано към читателя. Книгата представя един различен поглед към историята.

В изданието Николай Колев включва хронология от периода преди Рождество Христово през времето от I век до XXI век. С помощта на сведения от стари автори Колев представя историческата картина, изпълнена с контрастите на управленията на различни владетели, на живота на различни племена и народи като хуните, славяните, траките, гетите или готите. Включени са също изключително емблематичните за историята ни периоди на ранното християнство на Балканите, на Славянската азбука, на религиозните войни, на промените на границите на България в различните времена. Не е пропуснат и обективният поглед към политиките на различни владетели, на важни съюзи, но и на също толкова важни въстания за историята на България. В глава 37, например, са дадени кратки сведения за Цариград и Колев смята, че "те са необходими, за да се разберат по-добре многобройните неуспешни опити на българите да завземат този град". Накрая, книгата завършва със сведения за въстанието на Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство.

Към историческия поглед със сведения Николай Колев добавя и глава Илюстрации. В нея читателят може да види:

изображения на останки на реставрирани крепости, църкви и манастири;

карти с територии на Европа и България през различните периоди;

ръкописи и снимки на открити археологически находки, сред които златният медальон на хан Омуртаг от 9 век;

снимки на открити печати, сред които печатите на Кубрат, на патриций Телериг-Теофилакт и на цар Михаил.

Освен представянето на историческите данни и илюстрации, в книгата си Колев включва още и информация за мерките, използвани от старите автори, както и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Как са се отброявали и назовавали годините, месеците и часовете. Какви са били паричните единици и мерките за тегло и дължина? На тези и на други въпроси авторът отговаря в главата, наречена Стари мерни единици. В нея Николай Колев включва подробно представяне на летоброенията, използвани от различни автори. И разбирането и разчитането им е важно за съвременните хора.

Както казва, Колев:

"Много често събитията са датирани с поредната година от царуването на еди-кой си римски император. Затова е поместена и таблица на източноримските императори, улесняваща проверката на датите. При датиранията, базиращи се на астрономически явления, които впрочем са най-точни, използвах таблици на американската служба по астронавтика".