В меката есен

Поемата "В меката есен" на Валери Петров в издание с картини от Найден Петков.

Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете.

С "В меката есен" Валери Петров улавя с удивителна точност и проникновеност не само мъртвото вълнение в българското общество, което предхожда социалното размразяване, но и полага фундаментално значими щрихи към портрета на човека, изследван от него вече толкова години. В удивително леко изливаща се форма, в невероятно по поетическото си съвършенство повествование ние откриваме полифонията на реалното битие, естествения поток на живота.

Защо тогава пишем, друже мой?
Защото всеки мисли си, че той
е друго нещо. Сетната прашинка
аз махам от пишущата машинка.
Брезата вънка есенно гори.
Внезапно става весело дори.
Подскачат буквите, звънти звънчето.
И мисля си: да имахме в сърцето
едно предупредително звънче,
което да ни казва: "Ей, момче,
към края си, редът ти наближава!"
Но даже да го имахме, тогава -
нали сме си човеци, - току виж,
натиснем пак страничния клавиш
и пряко свойта собствена запрета
затракаме във белите полета,
докле, навън изскочили съвсем,
потъпчем пак на място и умрем.