Имаго

Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят. Изящно нарисуваните сливови дървета внезапно да се покрият с цвят и да ги дарят с невинността на родените вчера. Сред белотата на клоните да разцъфнат жерави, за да припомнят, че любовта е прелетна. И че любенето на телата е най-грациозният танц, сътворен от природата. Фината бродерия да ги научи, че и върху гладката коприна се появяват ръбчета, но те са точно толкова важни и красиви, колкото и мекотата на сатена. Би могло всичко да се случи и така.