История на пластичните изкуства, том 2: Светулки в мрака.Творчество на първобитните народи

Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световно известен художник-декоратор, изкуствовед, културолог, популяризатор на изкуството, писател, поет, белетрист, драматург, есеист, литературовед, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.

В ръцете ви е вторият том от неговото знаменито 12-томно произведение за историята на изкуството. В него авторът представя най-важните паметници в областта на пластичните изкуства от зората на човешката цивилизация, до началото на античността и желязната епоха. Разгледани са произведенията на „първите хора“ от епохата на палеолита, мезолита, неолита; най-добрите образци на мегалитното изкуство; древните архитектурни и пластични творби на народите от Полинезия, Океания, Африка; бисерите на цивилизациите в Северна, Централна и Южна Америка – хайда, маи, олмеки, толтеки, тотонаки, сапотеки, микстеки, ацтеки, чибча-муиска, каранки, моче, аймара, инки; първите цивилизации в Месопотамия – шумери, асирийци, вавилонци, халдеи, еламити. Този том завършва с обзор на най-ранното изкуство в зората на древен Египет
Книгите са завършен плод на дългогодишен труд. Независимо, че са написани увлекателно, живо и общодостъпно, те имат строго научна ценност. Предназначени са както за специалисти, студенти и любители на историческото четиво изобщо, така и за всички други, които желаят да получат детайлно въвеждане в изкуството. Тези книги са необходими както за всеки просветен ум, така и за онзи, който се стреми към просвета.
След опознаването на тези първостепенни произведения и след прочита на описанието и на произхода им, читателят ще добие възможност за лична преценка, очите му ще се отворят за творбите на изкуството; той ще знае как да ги гледа и преценява, ще развие своя естетически вкус. Който е сляп за изкуството, е сляп и за живота; днешният живот е много напреднал и естетичното и художественото са негови съществени съставки; красотата е необходимост в работата на всекиго.

„История на изкуството“ не бива да липсва в никоя библиотека, в никоя къща на грамотен българин. По нея и родители, и деца, и внуци могат да възпитават своя естетически вкус и да развиват своето образование. Това е основна книга, каквито рядко се появяват, и нейното публикуване е гордост за българската книжнина.“

Изданието е придружено с редакторско приложение – Библиография на всички автори и произведения, ползвани от Николай Райнов, както и тематична Библиография по всички области на изкуството, представени в книгата.