Край морето

Абдулразак Гурна майсторски преплита темите за отчуждението, за предателството и отчаянието в разказ за двама политически емигранти, които в залеза на живота си, далеч от топлите родни морета, намират разбиране и прошка.

Салех Омар пристига на лондонското летище „Гетуик“ от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от „рая“ и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, не само за да разчистят сметките си с тях и помежду си, но и за да намерят пътя към изкуплението.

„Още от първите редове разбираш, че си в ръцете на истински писател, на човек, който има какво да каже за света.“
Обзървър

„Докато четеш, внимаваш да не си поемаш дъх от страх да не развалиш магията.“
Таймс