Лагер на смъртта, част 1: Предизвестие за Ловеч

В книгата са описани съдбите на хората засегнати от един от трудовите лагери създадени след 1944 г.

По действителни случаи. Книга за непокорния дух на Сашо Сладура, за репресиите на ДС, за ужаса на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.

В романа „Предизвестие за Ловеч“ рисувам обществото преди и по време на създаването на лагера. Проследявам съдбата на изгубената младеж на 50-те, несправедливо набедена за враг на народа. Това са действителните събития, с действителните личности и имена.

Политиците: Цанков, Югов, Спасов, Живков.
Лагеристите: Боян Кръстев, Борис Гигов, Божидар Витанов, Александър Николов. В книгата се чуват реално изречени думи. Разговарях с един от последните живи оцелели.
Неговите, както и други мемоарни разкази са съхранени в романа, който държите.

Отначало сметнах, че този човек е бил въдворен заради носене на тесни панталони.
После разбрах – той е въдворен не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали.

„Има нещо свято, което човек запазва в себе си, независимо от лагерите, раните и войните. Има нещо, което носим в дробовете и в кръвта си, нещо, на което не сме способни да изневерим. Говоря ти за достойнството.“