Мандрагората

Страшни разкази и приказки, сред които ще откриете Чашата кръв, Смутна нощ, Призрачната ръка, Заключената стая и други.

Жан Лорен (1855-1906) е сред най-видните представители на декадентската литература, съвършено непознат за нашата читателска публика въпреки голямата му слава във Франция през последното десетилетие на XIX век. Автор на редица стихосбирки, разкази, пиеси, романи, той се изявява и на журналистическото поприще като безпощаден критик и хроникьор и си спечелва омразата на всички критикувани от него писатели, актьори и художници. Нееднократно е предизвикван на дуел от жертвите на унищожителните му рецензии, сред които Ги дьо Мопасан и Марсел Пруст. Неговите характерни за епохата литературни и естетически вкусове проличават в обвитите му в тайнственост и пропити с отвращение от грозното фантастични разкази, силно повлияни от Едгар По и Барбе д’Оревили. В тях са намерили израз всички странности, извращения, позволени и непозволени удоволствия на епохата.

„Никой писател не е имал толкова лоша репутация... Демодиран още преди да умре, после прокълнат, името му в пантеона на краевековната литература е обвито в блатна миризма... Лорен се дрогираше с етер – още една проява на лош вкус. Между Бодлер и Кокто той бе писателят наркоман; преди Жьоне, той беше писателят хомосексуалист, посланик на Содом в светския Париж.“ (Филип Жулиан)

„Трябва да обичаме този човек заради нежната му злост и абсурдно простодушното му съществувание.“ (Пол Моран)