На една стъпка от теб

Всеки ден в градския транспорт имам нужда от лека книга – и тази е идеална. Тънка, лесна, не тежи в платнената торба. Очаквах банална плажна романтика, но се оказа изненадващо свежа и естествена: без нарцисистични ‘шефове’ и сериозни недоразумения, просто героинята помага на героя да вдигне шапката му и бавно започват да се срещат на пазара край морето. Детайлите с протезата са като фонов шум – не доминират, но присъстват устойчиво. Книгата е здраво подвързана, дори когато я държах с една ръка в автобуса, докато се държах с друга, страниците не се разпаднаха. Допълнителен плюс – корицата издържа на замърсявания, лесно се почиства, след като се докосне до прах в метрото. Вече я добавих в списъка си с ‘книги за всекидневието в градския транспорт’.

Напоследък страдах от безсъние и тази книга попадна в ръцете ми като случайна вечерна лектура – и ме грабна с топлината си. Корицата с плажния залез като че ли излъчва мека светлина, а историята се развива точно с правилното, спокойно темпо – без драматични недоразумения, само два обикновени човека, които бавно се сближават край морето. Протезата на героя не е представена като ‘трагичен етикет’, а просто като ежедневен детайл, не по-различен от ‘обул съм кецове днес’. Самата книга е лека и мека, удобно се държи в леглото, а топлия и не-рязък шрифт не напряга очите. Когато стигнах до момента, в който героят казва с усмивка ‘и с протеза може да се ходи по пясъка’, някак си издишах с облекчение. Сега тя е постоянният ми съдружник за лягане.

Като човек с телесно увреждане, бях искрено развълнуван, че представянето на протезата на героя не се провали в клишета. Тази книга не го изкарва ‘крехка жертва, нуждаеща се от спасение’, а го показва като един истински приятел: мрънка, че протезата го трие, усмихва се и показва на героинята как да я регулира. Именно тази ‘нормалност’ и липса на изкуствен патос ме докосна повече от сто емоционални монолога. Още повече ме впечатли, че на корицата протезата не е подчертана като спектакъл – виждат се просто двама млади души, които гледат залеза. Хартията е матова, не отразява светлината и е много приятна за по-дълго четене. Вече я препоръчах на приятели от моята общност.

Купих я като подарък за рождения ден на моята съученичка, която напоследък беше тъжна, след като се сбогува с училище за известно време заради контузия на крака. Когато я отвори, дълго време гледаше корицата и каза: ‘Кракът на този младеж прилича на моя гипс, но той се усмихва толкова спокойно’. После ми сподели, че се смеела на глас, четейки сцената, в която героят си мрънка, че ‘да носиш шорти с протеза е малко глупаво’. Книгата е с меки корици, лека е дори и в легло, а големият шрифт не изисква да се доближаваш твърде много. Сега я държи на нощното си шкафче и казва, че четенето на по няколко страници преди сън й дава надежда, че ‘и тя ще може да ходи по плажа, когато оздравее’. Определено уцелих подаръка.

Тази книга „На егъда стъпка от меб“ е истинско удоволствие за четене! Хана Бонам-Йлбнг създава вълнуваща любовна история, която комбинира топлина и дълбочина – персонажите са животиви, а отношението между тях се развива естествено, без клише. Особено харесвам как авторката обработва темата за самооценка и приемане чрез героя с протеза – не е овер драматизирано, а е трогателно и реално. Стилът е лесен и приятен, а завършението е удовлетворяващо. Препоръчвам я на всички, които обичат романтика с сърце!