Реквием за една държава

Напоследък страдах от безсъние и тази книга попадна в ръцете ми като случайна вечерна лектура – и ме грабна с топлината си. Корицата с плажния залез като че ли излъчва мека светлина, а историята се развива точно с правилното, спокойно темпо – без драматични недоразумения, само два обикновени човека, които бавно се сближават край морето. Протезата на героя не е представена като ‘трагичен етикет’, а просто като ежедневен детайл, не по-различен от ‘обул съм кецове днес’. Самата книга е лека и мека, удобно се държи в леглото, а топлия и не-рязък шрифт не напряга очите. Когато стигнах до момента, в който героят казва с усмивка ‘и с протеза може да се ходи по пясъка’, някак си издишах с облекчение. Сега тя е постоянният ми съдружник за лягане.

Купих я като подарък за рождения ден на моята съученичка, която напоследък беше тъжна, след като се сбогува с училище за известно време заради контузия на крака. Когато я отвори, дълго време гледаше корицата и каза: ‘Кракът на този младеж прилича на моя гипс, но той се усмихва толкова спокойно’. После ми сподели, че се смеела на глас, четейки сцената, в която героят си мрънка, че ‘да носиш шорти с протеза е малко глупаво’. Книгата е с меки корици, лека е дори и в легло, а големият шрифт не изисква да се доближаваш твърде много. Сега я държи на нощното си шкафче и казва, че четенето на по няколко страници преди сън й дава надежда, че ‘и тя ще може да ходи по плажа, когато оздравее’. Определено уцелих подаръка.

Като човек с телесно увреждане, бях искрено развълнуван, че представянето на протезата на героя не се провали в клишета. Тази книга не го изкарва ‘крехка жертва, нуждаеща се от спасение’, а го показва като един истински приятел: мрънка, че протезата го трие, усмихва се и показва на героинята как да я регулира. Именно тази ‘нормалност’ и липса на изкуствен патос ме докосна повече от сто емоционални монолога. Още повече ме впечатли, че на корицата протезата не е подчертана като спектакъл – виждат се просто двама млади души, които гледат залеза. Хартията е матова, не отразява светлината и е много приятна за по-дълго четене. Вече я препоръчах на приятели от моята общност.

Очаквах да прочета макроанализ на тема 'национална идентичност', но тази книга се оказа пълна с лични спомени и малки истории – как бабата на автора изпраща колети, как съседите се борят с бизнес затруднения. Тези детайли може да са автентични, но са твърде разпокъсани и не носят тежестта на величествената тема 'една нация'. Корицата е с качествен дизайн, но съдържанието прилича повече на личен дневник, отколкото на социално-научен анализ, който аз търсех. Качеството на книгата е безупречно, но този подход 'от малкото към голямото' не отговаря на моите очаквания за системен и обхватен анализ.