Роман за Малазанската империя, книга 5: Кръв и кост

На западното небе ярката изумрудена ивица на Посетителя надвисва като предзнаменование за гибел. На континента Джакуруку тавматурзите са предприели поредната експедиция с цел да опитомят заобикалящата ги дива джунгла. Само че това не е обикновен пущинак. Нарича се Химатан и се говори, че бил наполовина част от царството на духовете и наполовина – от земното. Говори се и че над него властва могъщо създание, което някои наричат Кралица на вещиците, а други – богиня. Древната Ардата.

Докато расте, Сенг познава единствено управлението на маговете тавматурзи. Обаче се вслушва в гласовете, разнасящи се от тези земи и забравеното им минало. И когато управниците се впускат в нашествие към съседната джунгла, тези гласове възлагат на нея и брат ѝ отчаяна мисия.

На юг пустинните племена се обединяват около чуждоземен пълководец, командир ветеран, чиито подчинени го наричат Сивия призрак. Този пълководец повежда племената на невиждан досега набег дълбоко в сърцето на тавматургските земи. Междувременно К’азз и наемният му отряд, Пурпурната гвардия, са призовани да се бият в Джакуруку. А работодателят им... е самата Ардата.