Свещ за убития

 

Петър Пайков е роден през 1938 г. в гр. Бургас. Работил е като прокурор в родния си град, а след това - в Главна прокуратура (по-късно Върховна касационна прокуратура). От 1985 г. до 1988 г. е бил Главен секретар на Съюза на юристите в България, а от 1988 г. до пенсионирането си - прокурор във ВКП. Пише поезия, белетристика и публицистика. Негови стихотворения и документални разкази са печатани в пресата и в литературни алманаси. Издал е книгите: "Смях от архивите на Темида" и документалния роман "В сянката на кръста" (изд. "Сиела"), участва в сборника с криминални разкази "Убийствата на безвластното време", с лирика в литературните алманаси "темида", с хумористични стихотворения в поетичните сборници "Морски таралежи" и др. Публикувал е множество статии в различни вестници и списания на криминални, правни и социално-етични теми. В настоящата книга темата е насилието с неговите многообразни прояви.

"Безумие ли бе обхванало и двамата в този момент? Той вече не можеше да разсъждава. Гледаше изтегнатото ѝ тяло на леглото и молещите го очи... Всичко, което трябваше да извърши отсега нататък беше плод на тази лудост, която бе обзела и двамата и се разтилаше като тъмна мантия върху тях... Острият нож на шкафчето предизвикателно блестеше.

- Целуни ме за последен път!

 

Той се наведе над нея и впи устните си в нейните. После рязко се изправи, взе ножа и видя как острието му се забива в голата ѝ гръд. Очите ѝ все още го гледаха влюбено... Издърпа кървавия нож и със сила го заби в гърлото си... Тялото му се свлече на пода и замря в болезнени конвулсии... Тишината отново заля стаята..."

Из "Ромео и Жулиета и тяхната сянка"